Наизустил от чужди дни
следи . Все по-навътре
в себе си пристигнал.
На друг огнището затрил.
Покъсал и миражите
от истини...
Отшелник.
В пясъчника спрял
минутите на синьото безвремие.
От всички ереси изпил
надеждата ,че ще прогледне…
---
Дълбоко,
някъде към 3,
в потъналите
угари на мрака,
звездите са оставили следи.
От бялото по паметта ми…
И как потъват
в стряха тази нощ
копнеж и страст -
осъмнали пустини…
Дали пък
бедуин проклет не е
сърцето ми. Щом ражда
твоето име.
бедуин
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109060602797
Свидетельство о публикации №109060602797
Рецензии