Там, от края на пътя.
И лятото. Тя сънува
под слънцето камъка,
хлътнал в трюма и
пълен със храсти.
(Сякаш легнала котва на дъното.)
В слепотата си някак пораснала.
( Там … на пътя. От края на лятото.)
Стара къща. Без покрив и ясла.
Своето тяло сънува. По памет…
Аз оставам до нея. И с поглед
я прегръщам … старицата моя.
Ветрове в мен. И зими изпращала.
А сега – без очи. В щир и лобода.
Като майка е в мене.
И зная – всички хубави дни
тя ми пази.
И дори да живее накрая
( а в небето да гледа душата и…)
Ще е там тя. През всичките зими.
И през всички лета – тази къща.
Диша в нейното тяло света.
С топла дума. И път.
За навръщане…
старица
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109053104433
Свидетельство о публикации №109053104433
Рецензии