Морето и момичето

Едно момиче плаче край морето,
сълзите й прокапват по брега,
копнежен вятър във косите й
въздъхва в стихове
и в стон.
Едно момиче гледа към морето,
към пяната на бурните вълни,
замислено, разплакано и бледо,
в морето търси
своята звезда.
Луната й намига със симпатия,
прощава всичките й грехове,
пътека по лъчите си й праща,
кристална да е пак
девичата душа.

Едно момиче, ах, едно момиче -
обича с необята на море…


Море и девушка
(подстрочник)


Девушка плачет у моря,
слезы стекают по берегу,
тоскливый ветер в её волосах
вздыхает стихами и стонами.
Девушка смотрит на море,
на пену бурных волн,
задумчивая, заплаканная, бледная,
ищет свою звезду в море.
Луна подмигивает ей с сочувствием,
прощает все её грехи,
посылает ей путь по своим лучам,
чтобы её девственная душа
вновь стала кристально чистой.

Одна девушка, ах, вот эта девушка –
Любит с всей необъятности моря...