Една изпусната мигла
от слънцето,
забодена в нощното тяло
на асфалта.
Пълно догоре
с приумици
огледало
(след една късна поанта…)
В теб светлеят трохи
от изгризани думи
(да не забрави завоя си времето…)
Или - паячето на старостта ми
(дето в очите дреме…)
П.С.
Отдавна беше три. И в мене
луната се е наваляла.
(Как все по-тъмен става
назад отминалия път...)
Заспивам.
С доверчиво шумолене.
Повит в тревите му зелени.
От Битието си препуснал.
До светлината. За Отвъд...
пейзаж с луна
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109050902474
Свидетельство о публикации №109050902474
Рецензии
