Дъждът куцука
между крачките –
наивник с памет за дъга.
Подритва тялото прозрачно
смеха на нощната тълпа.
Ръцете се докосват. В песен.
От пламнали, очаквани слова.
А този дъжд е многоточие.
И никнат дните между тях…
Наоколо линее здрачът,
изтрил последната следа.
Една звезда се е вторачила
в смеха на шумната тълпа.
…………
Ръми.
И пази между крачките
наивникът от този ден
смеха на утрото му мрачно
в отминал като сън рефрен…
утринен дъжд
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109050602473
Свидетельство о публикации №109050602473
Рецензии
