Къде си в мен…
Уж страдам,
а не ме боли.
И в нощите си викам
твоето име.
А няма глас…
Отсреща само дим.
И стъпки…стъпки в път
отминал.
До кръв охлузих
дните си назад.
А болка няма. И следа по мене.
Отвън заспива бавно
моят град.
Отвътре – самота стаена…
Куцука вятър
в мокрия перваз.
Отнякъде присветна мрака.
Дъждът повтаря твоя глас.
Но аз не чувам думите му сякаш.
Къде си в мен…
Забравено лице
от капките в прозореца
потича.
Нощта живее.
В моя ден.
С писмата на един обичал…
усещане
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109043002647
Свидетельство о публикации №109043002647
Рецензии
