Белег по рождение
е тази нощ,
останала сама
в очите ти.
И снегът е същият – гори
думите ми,
в него скрити…
Няма цвят
и звук света.
Няма мирис.
И насита.
Заблуден. С една следа.
Тихо спи. У теб. В косите.
Мое ничие момиче
в тази нощ.
Или спомен
за цвета презрял
на лятото.
Странникът у мене разпозна.
Окова го в стъпки
по тревата.
Белег по рождение…Горят
сухи, зли, забравени години.
В две очи съблече есента
всички мигове от синьото…
белег по рождение
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109042804517
Свидетельство о публикации №109042804517
Рецензии
