Ден по ден
придърпват тялото -
преболели пътеки, безименни.
И изтича по вените
пясъкът.
Все надолу…Към празната половина.
Отлетяха и сенки. И сънища.
Бързо бягаха – ветрове ненаситни.
Оцелели следи (за завръщане)
в мен пресичат на думите
билото.
(И потъва безшумно небето ми.
Все надолу – в тъмната половина…)
Не по мярка…скъсиха се нощите.
Като ивица сняг – от тревата.
Избелели, надиплени…съхнат.
Потопили и слънце. И вятър.
Все размервам в очите остатъка.
Още път…или само минало.
Там, надолу поемат следите –
сякаш в другата половина…
посока
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109042602697
Свидетельство о публикации №109042602697
Рецензии
