http://vbox7.com/play:6e656bb0
Едва-едва отпиваш
и може би
на много едри глътки,
съвсем мъничко още
и ти си като в клетка,
а аз съвсем не съм
все още равнодушна,
отпивайки ме
като вода от извор.
Сега ще ме допиеш
до последна глътка –
така съм хладна,
така съм сладка,
с лъжичка сол съм,
която властно
във себе си посипах.
Като последна капка
по устните ти се разливам,
последен въздух съм ти,
последната въздишка -
тъй страстно я целуваш.
Не бих могла да те откъсна,
последна нафора ти давам,
защото утре ще възкръсна
по-чужда по лицето ти
в сто капки, които винаги
ще ти държат очите
отворени широко
и незаспиващи
от ужаса,
че вече не съм твоя.
Сега поспи.
От утре,
отровни,
капките
ще те събуждат.
Ще чукат на вратата ти
с такава сила,
че ти с наслада
ще започваш
началото на всеки ден
с една отровна моя глътка.
В клетка
© Copyright: Весела Йосифова, 2009
Свидетельство о публикации №109041706775
Свидетельство о публикации №109041706775
Рецензии