http://vbox7.com/play:aa9584f9
По пътя към теб забравих
най-важните неща да си взема.
Бързах, не мислех,
затова като дрехи,
забравени в гардероб
ги оставих.
Забравих си гордостта –
дъждобран за душата,
след това
и чадъра си-суета
умишлено на закачалката
да виси оставих.
Забравих си бялата риза,
по която следи да оставиш.
И когато пристигнах при теб
бях толкова гола,
че можех единствено да плача.
Ти ме зави в твоята дреха,
но не ми е по мярка –
спъват ме остарелите й мечти,
студ прониква през кръпките й.
Но поне бях боса –
толкова боса,
че по изранените си до кръв следи
се върнах обратно.
По пътя към теб
© Copyright: Весела Йосифова, 2009
Свидетельство о публикации №109040804741
Свидетельство о публикации №109040804741
Рецензии