Изведнъж душата ми...

Перевод на болгарский язык Красимир Дяков






Пламъци огнени душата ми стигаха.

Полъхнаха, а се спънаха в камък.

Във възторг ми звездите намигаха

и тъгуваха и изгаряха в пламък...

 

Упиваше ме като вино страстта.

В сърцето ми ледените висулки закапаха...

Изведнъж се превърнах в разтопена вода...

Ти не вярваш на огъня!...и заплаках...

 

Душевен пожар, в адска се мъка завърна...

Черна врана съм...и вечно крещя...

Може би, живота ти в приказка ще превърна,

само се страхувам, напразно да не горя.

 

Твоята обич повече няма да прося...

С всеки ден си ми по-мил и по-мил...

Защо, с очите си, безсърдечни въпроси

право в душата ми, недоверчиво, си забил?

 

Уморена съм...Не ми гледай в душата...

Съжали я, като малко дете...

Обясни на сърцето, дето се мята,

че сърцето ми приказка просто не е!

 

Огъня ми залей с хладна вода!

Изгони ме! В душата ми покой да настане!

Не ще се справя без тебе сама...

Огъня загасиш ли- жарта ще остане!

 

В самота нека душата гори!

Не се сбъдна и врачките що са ми пяли...

С нещо и боговете дори разгневих...

Умирай, душа изгоряла...