Търся корените си.
В земята на дядо.
Там, където тревата
звъни леко и волно.
По нея пристъпям
и ми е болно,
сякаш вървя
по жарава.
По старите пресечки
люляци ги няма.
И рошковите -отсякани.
Градът все така се буди
без морско-зелените
и строги очи на дядо –
потънали там някъде…
… в началото
на „светлото бъдеще”,
родено в бодливата люлка
на понятието „Родина”.
А дядо, като звезда ме гледа…
И вяра ми дава…
Потърсих си корените…
Намерих могили,
вкоренени в душата ми…
Вяра ми дават.
(11.04.1997 г.)
Вяра ми дават
© Copyright: Весела Йосифова, 2009
Свидетельство о публикации №109033107656
Свидетельство о публикации №109033107656
Рецензии