Снова ветер пересчитывает листья, чудом
уцелевшие на ветках заледенелых,
напоминая о чае с малиной, градусниках, простудах,
а ещё – об очертаниях твоего тела,
которые я, наверное, скоро забуду, поскольку
даже во сне вижу тебя всё реже и реже,
и не могу угнаться за тобой по скользким
зимним тропинкам, на которых всё те же
сухие листья ветер швыряет под ноги,
оглушая мнущимся шорохом и хрустом,
и когда ты исчезаешь на стыке тропинки и дороги,
ведущей неизвестно к чьему дому, пусто
становится в этом сне, я просыпаюсь – на раме
оконной, как на кресте, распят месяц, не знаю за какие
грехи, и звёзды, ставшие твоими глазами,
так непоправимо холодны и далеки, и
снова ветер пересчитывает листья, чудом
уцелевшие, как горсть медяков в кармане,
и голос твой, который слышится ниоткуда,
меня за собой зовёт и манит.
Снова ветер пересчитывает листья, чудом...
© Copyright: Евгений Войцековский, 2009
Свидетельство о публикации №109032103983
Свидетельство о публикации №109032103983
Рецензии
Отново вятър преброява листа, по чудо...
Росица Бухова
Перевод с русского языка на болгарский язык Росица Бухова
Отново вятър преброява листа, по чудо
оцелели по заледените клони,
напомня за чай с малини, термометър, простуда,
и за очертанията на твоето тяло все още,
което аз ще забравя постепенно, скоро,
даже в съня, виждам теб все по рядко, и по рядко
и не мога по хлъзгавини да те догоня
в зимни пътечки, по които са същите, пак тях
сухи листа вятър развихря под нозете,
проглушава минувача, с шумолене и хрущене
и когато ти изчезваш в пресечка на пътища и пътеки,
водещи към какво в дома пуст, неведение
остава този сън, аз се събуждам – на рамене
на икона, като на кръст, разпънат месец, не знаейки
за какви грехове, и звезди, в очите ти грейнали,
така непоправимо хладни и далечни и
отново вятър преброява листа, по чудо
оцелели, като шепа монети в джоба,
и твоят глас, който отникъде се чува,
ме мами след себе си със своя зов.
Росица Бухова 16.04.2013 03:11 • Заявить о нарушении
Росица Бухова
Перевод с русского языка на болгарский язык Росица Бухова
Отново вятър преброява листа, по чудо
оцелели по заледените клони,
напомня за чай с малини, термометър, простуда,
и за очертанията на твоето тяло все още,
което аз ще забравя постепенно, скоро,
даже в съня, виждам теб все по рядко, и по рядко
и не мога по хлъзгавини да те догоня
в зимни пътечки, по които са същите, пак тях
сухи листа вятър развихря под нозете,
проглушава минувача, с шумолене и хрущене
и когато ти изчезваш в пресечка на пътища и пътеки,
водещи към какво в дома пуст, неведение
остава този сън, аз се събуждам – на рамене
на икона, като на кръст, разпънат месец, не знаейки
за какви грехове, и звезди, в очите ти грейнали,
така непоправимо хладни и далечни и
отново вятър преброява листа, по чудо
оцелели, като шепа монети в джоба,
и твоят глас, който отникъде се чува,
ме мами след себе си със своя зов.
Росица Бухова 16.04.2013 03:11 • Заявить о нарушении
Привет, Войцековский!Ваше стихотворение меня произвело впечатление с глубиной!..И поэтому я перевела.Очень понравилось!!!
Поздравляю с уважением!
Росица Бухова 16.04.2013 15:10 Заявить о нарушении
Поздравляю с уважением!
Росица Бухова 16.04.2013 15:10 Заявить о нарушении
На это произведение написано 8 рецензий, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.