Слънцето живее в моята къща

Слънцето живее в моята къща!
Повярвайте ми, не лъжа!
Всяка сутрин изгрява на вратата ми
и дяволито ми шепне:
"Събуди се, бабо! Аз съм твоята жнучка!
Аз съм твоята слабост, сърчице и пламък,
което е гладно и му се пишка."
Ти си Ванеса-Принцеса, й казвам,
лисушка-хитрушка,
и ей сега ще ти излапам нослето,
вратлето и двете бузки!
А тя къркори, върти дупЕто
(балерина щяла да става),
пъхва се бързо в кревата ми
и с целувки ме задушава.
Играем си на Снежанки и пеперуди,
даже крилца си имаме златни.
Все още няма четири годинки,
а разговаря на три езика -
дъщеря ми като й се кара,
а баща й дудне на немски,
тя сладичко им отговаря:
"Stop talking, please!"
Гони ми Слънцето мое дневните скуки,
а аз я обичам до полуда в отплата.
Веднъж ми каза на всеослушание,
(а бяхме в една пълна зала) :
"Ще скачаме ли на мъже, бабо?"
И цялата зала прихна.
А аз смутено заобяснявах,
че има предвид въже за скачане.
Боже, каква ми е награда
прелестната ми жнучка -
Слънце, изгряло в дома ми!
А аз съм - на баба му Ванеса!



Речник (на думите на Принцесата):
жнучка - внучка
мъже - въже
на баба му Ванеса - бабата на Ванеса