Понякога е тъжно и студено.
Тогава съм сама.
И в луминисцентните си зеници
поглъща ме Бургас.
Тогава вятърът е истина -
студена и безмилостна.
И като рана незарастваща
морето плисва ме
със бяла и солена пяна.
Понякога е призрачно и страшно.
Съвсем сами, заглъхват стъпките ми
в безвъздушното пространство.
Тогава фарът, със самотните си светлини,
отчаяно-зловещи приказки разказва.
Такава самота изпива вярата,
душата ми безмилостно взривява,
а в вените потича празнота
и стиховете се препъват в нея.
Тогава тръгвам със експресни влакове
към детските си безразсъдни радости
и спирам на пропуснатите гари,
посърнали в носталгия по младостта ми.
Изпъват мъжкото си тяло релсите,
посоките си щедро ми даряват,
а аз отново ставам нежнопролетна
и се завръщам истинска в Бургас.
Завръщане
© Copyright: Весела Йосифова, 2009
Свидетельство о публикации №109031600805
Свидетельство о публикации №109031600805
Рецензии