говори ми...

Говори ми…
По- високо… Говори ми!
Че сърцето в мен
е мъничка камбана.
И не чувам
твоята молитва.
А лицето– плакал облак…
Диша.
Над молитвеника
(твоя поглед).
Говори ми.
Още… говори ми…
                Привечер
свещица ще запали
залезът
от моята надежда.
В мен
пресипнала от бързеи.
И дъбрави.
Ще ме кръсти.
Или –
             ще угасвам.
Говори ми, мила…
Говори ми!

             2

Ако облакът
преспи в полето,
а камбаната
отлитне
с вятър,
през нощта ще се
                прелисти
в книга
погледът ти,
пълен с водорасли.
Само
пясъчните стъпки
                край водата
ще са в тялото ти
сенки.Отлетели с болно ято.
Ще ме гледат плахо.
Денем.
През очи на нощна птица.
С полет подранила.
В зима.
Или в закъсняло лято…
             3
Говори ми, Обич!
Говори ми.
Аз до дън ще напия
синева от твоите думи.
Някой ручей
ще прекръсти дните
с двете в мен
заплакали
свещици.
Нощем ще ги пазя
в кръста –
залези в един удавен…
( а сърцето е камбана,
щом се гони още с вятър).

             4
Говори в мен…
                Говори ми!
Името ти спи бездомно
(или още в мене скита).
Като огън – в стара църква.
Некръщаван от молитви.
Говори в мен… Говори ми!

Неповярвалият обич
(скрил е някъде
                в съня си
стих от топлото ти име)
в стъпките на непознати.
Или в твоето ”обичам”.
Говори ми… говори ми…