Почука капчука -
чук-чук -
на дувара
на мойта душа.
Отвори му
рошава гарга
и веднага закрещя.
- Какво си захлопал,
хлоп, хлоп,
душата ми
да не е гардероб.
От вехти терзания
ми е до гуша.
И като си дошъл,
я слушай,
изгубих по пътя
една
много тъничка
мечта -
Любов се нарича.
Ако я срещнеш
кажи й, че аз
до гроб й се вричам.
И посипи я
с роса -
да покълне отново
в бяло кокиче.
Под капчука
© Copyright: Весела Йосифова, 2009
Свидетельство о публикации №109031405014
Свидетельство о публикации №109031405014
Рецензии