Гладни стихове

Весела Йосифова

Глътка кафе (между два плахи стиха).
Цигара дими. Някой ме вика.
Нечии въпроси се удрят на глухо.
(Как не ги чувам, нали все пак съм тука?)
Пак се улисах. Изстина кафето.
Фасът ме парва (чак сега го усетих).
Някой ме вика. Мисля за вкъщи -
яденето, детето и все отлаганите въпроси.
Времето бърза. Все не ми стига.
А така, между другото - гладни стихове.
После ги трупам в папка - на скрито.
(А защо - все пак аз съм ги писала!)
Вечер си лягам уморена от делници.
(Винаги бързам за сънищата нелепи.)
Звън ме събужда. Ало? Заето...
(Кой се опитва да раздроби ежедневието?)
Плисвам си бързо вода - две, три шепи.
Закуска. Кафе. Работата. Детето.
За огледалото - пак няма време.
(А и отдавна някой го счупи.)
И отново ме погват гладни стихове.
Фасът ме парва, студено - кафето.
Моят стих ме отнася нанякъде.
(Боже, как разкрасява лицето ми!)

Список читателей / Версия для печати / Разместить анонс / Заявить о нарушении

Другие произведения автора Весела Йосифова

Рецензии

Написать рецензию

А наш проект, как я понимаю. не только увял, по накрылся уже совсем...
Вот и верь журналистам!
Влад.

Владислав Евсеев 06.05.2015 09:34 • Заявить о нарушении

+ добавить замечания

К сожалению - да, Влад.
Я не могу одна сделать ничего.
Пока забываю о нем.
Но только пока. :)
Поживем - увидем!
Приветы!
Весела

Весела Йосифова 06.05.2015 12:35 Заявить о нарушении

+ добавить замечания

Написать рецензию Написать личное сообщение Другие произведения автора Весела Йосифова