Сънувам сън.
От топлото дихание
прозорците се разскрежиха.
Наднича лъч
с окото на паун
и пери си
красивата опашка.
А аз съм
малка точка от сребро,
полепнала
по шарения гребен.
Какво пък -
може би се виждам...
Събудих се.
Навън
снежинките рояха
красива пелена,
с която
повиваха съня ми.
Една звездичка сняг
светулчесто припламна
и кацна във ръката ми:
„Видях те, ти си мойта капка кръв,
която все не ми достига...
Какво пък -
сега си тук...
сега съм тук...
Останалото
е съдбата..."
Приказка за любовта
© Copyright: Весела Йосифова, 2009
Свидетельство о публикации №109030900274
Свидетельство о публикации №109030900274
Рецензии