Неизкрещяна любов
драска свенливо със нокти на котка.
В очите я гледам. Изплезено-мокра,
се мъчи да стигне до мене. Защо ли?
Простата истина ме мисли за глуха.
Обаче не вика, не крещи до полуда.
Така че да чуя оттатък от залеза
и в изгревно слънце да я превърна.
За сляпа ме мисли проклетата истина,
но вместо да драпа с орлови нокти,
с бяло перце от гълъб очите ми гали
и праща ми сънища наместо бури.
Тъжната истина е много вълнуваща -
несподелена космическа музика.
Рисува ми приказки и звездопади.
С очи на кошута ранена ме иска.
Простата,
тъжната,
проклетата
истина -
несподелена любов.
Все така
неизкрещяна ли
ще си остане.
Безответная любовь (подстрочник)
Простая истина в моем сердце,
царапает застенчиво гвоздями кошки.
Я смотрю ей в глаза. Мочиться мокрая,
пытается добраться до меня. Почему?
Простая истина заставляет меня думать глухо.
Но не плачь, не кричить до безумия.
Чтобы услышала я за закатом
и на солнце, чтобы превратила ее.
Ибо слепой видит эту проклятую истину,
но вместо соскабливания жимолости,
с белым голубем перо мои глаза ласкает
и посылает мне мечты вместо штормов.
Печальная правда очень интересна -
безответная космическая музыка.
Она рисовала мне сказки и звезды.
Глазами раненой косуля хочет меня.
Простая,
печальная,
проклятая
правда -
безответная любовь -
я для нее
так кричу.
Свидетельство о публикации №109030800797