Вихрушено - Атанас гелди, яз гелди
Ето защо в някои селища на Западна България в ранно утро на Атанасовден хората излизат по високите могили да посрещнат слънчевия изгрев и настъпващата пролет. В района на град Етрополе те палят огньове и ги прескачат за здраве. На връщане жените и децата берат кокичета и кукуряк и се кичат с тях за благополучие и дълголетие. В знак на затоплящото се време мъжете в Плевенско се залавят на хоро съблечени по ризи. А в Самоковско вярват, че в деня на своя празник „свети Атанас забожда главата си в земята", като по този начин я затопля.
18.01.2009 г.
Сви се залезът.
Погрозня от безредие.
От студа се напукаха
светулките
на звездите.
И паднаха
върху комините -
като рани.
Леден вятър
дръпна по крайчеца
посребрения рог
на луната.
Плъзнаха сенки -
кози стъпки,
прегазили тишината.
Писна със сто каба гайди
виелица по полята.
Снежна лудост
парцалено запремята
стъклените си кристали.
Вкочанена и бяла,
спря танца си
земята...
Фюууу... Свиреха
ледените кавали
на вятъра.
Зима е... Буря е...
...
Свих се
на топло
във кожухчето
на душата си.
До пролет...
Свидетельство о публикации №109030803846