Като листо на здравец съм –
все още пазя слънчеви сокове,
а есента вече е тука,
в прегарящи цветове
на късно лято.
Между душа и небе
премина животът ми -
пясъчни дюни,
стъпки на гларуси,
следи от светулки
и аз –
помъдрялата Магдалена.
От слънчогледите
край пътя
детството ми наднича.
(Душата ми подрежда.)
А пък тя е невестулка
от бодливите пръсти на дните.
Зъби се… съска…
(с полирани зъби от болката).
Така ми се иска да я убия,
(но ножът е в нея).
А тя ми дава кукерска маска
и чанове (да ми пеят),
и пясъчен часовник,
който обръщам…
надолу…
нагоре…
Отброявам.
Пясъчен часовник
© Copyright: Весела Йосифова, 2009
Свидетельство о публикации №109030500919
Свидетельство о публикации №109030500919
Рецензии