Навярно
дълго ще ме помниш -
уханието на липи
в косите,
дъхът ми -
дива теменуга
и галещите ми ръце.
И ще подреждаш
спомените
като броеница.
И думите ми
ще сънуваш.
Там някъде,
в реката на съня ти
ще идвам,
в ръцете ти
ще паря.
По бялата ми риза
очите ти
следи от обич
ще оставят.
В душата ми
ще се откриеш.
По бялата ми риза
ще приютиш
тъгата си.
Навярно
ще попие
без остатък.
Весела ЙОСИФОВА
По бялата ми риза
© Copyright: Весела Йосифова, 2009
Свидетельство о публикации №109030500918
Свидетельство о публикации №109030500918
Рецензии