Посрещам деня си пак в рима.
Вграждам стиха си в картина.
А аз съм птицата в нея.
Безпризорна тъга
капе тихо
от листата на кестен.
От клоните му
топчици падат
в бодлива премяна.
Туп… туп… туп –
капят сърчицата им,
а есента им приглася.
Осиротяват листата
без песента на косове…
Все по-неподредено ми е
в гнездо от думи…
Търся корена си –
нищо, че съм птица.
Корен за птица
© Copyright: Весела Йосифова, 2009
Свидетельство о публикации №109030500911
Свидетельство о публикации №109030500911
Рецензии
