Ти си мъжът, който
в шепите си държи
красотата.
Чертаеш ми пътища.
Палиш ми стихове -
като мантри
валят
във душата ми.
Съдбовно попиват
в очите ти.
Парят ти мислите.
Водни кончета
прелитат
между тебе и мен
и кацат
на покрива
на мечтата.
Телата ни
са струнно опънати
вихрени бури,
разкъсали
тишината.
Така съм ти липсвала,
че съм изписана
в снега на косата ти.
Така те очаквам,
че без тебе не мога
да преплувам
необятното.
Познах те!
Позна ме!
Казах ли ти, че те обичам...
Казах ли ти...
© Copyright: Весела Йосифова, 2009
Свидетельство о публикации №109022700513
Свидетельство о публикации №109022700513
Рецензии