Имах нужда от теб.
Да нахраня душата си.
Една свещ да запаля.
На света.
Отвън. На прага на самотата.
Имах нужда от теб…
И понякога срещам…
понякога( зная ли…)
с разранено лице
(прекосил в тебе залеза),
стъпки по пясъка,
спрели капките
от моретата
на вечерните обещания…
Нито ти.
Нито аз
Сме Оттук.
Само пътници…пътници.
В самотата си.
И далече от нас
е Домът.
С подредените дни,
Там…по масите…
Нито ти,
нито аз
сме Оттук.
Но те срещам понякога, Обич.
И вечеряме.
Заедно…
вечеря
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021402693
Свидетельство о публикации №109021402693
Рецензии