Ако си прибрал
Надежда
от пътя на някой,
който би трябвало да я намери...
И си жив, навярно
защото още пътуваш
до мястото, където тя отсъства...
То вземи късче вятър
от дланите на градския просяк.
И ъгъл от последната зима,
изписала очите му.
Но не гледай в неговото слънце.
Защото ще ослепееш
от толкова добрина.
П.С.
Съдбата ти -
само вик,
окован между двете стени
от време-
тази
на твоето раждане...и
тази
на твоята смърт.
А деветте книги на Сибилите
са потънали
в пода под тебе.
Без никой да плати цената им...
ако си прибрал...
© Copyright: Пламен Парнарев, 2009
Свидетельство о публикации №109021004978
Свидетельство о публикации №109021004978
Рецензии