Здравей, любими мой-автор Н. Маржан, перевод мой

Здравей,любими мой - автор Наталья Маржан,
перевод на болгарском Весела Кънчева

Спасибо, милая Наташка за вдохновение - у тебя прекрасные стихи, которые очень сильно трогают мою душу!

Здравей, [мой любими…][ненагледни…] далечни.
Може ли за малко със теб да остана?
Не търси подводни камъни и упреци
в тези куплети.
Явно, пролетно опиянение…
Може би не е важно как се разделихме.
Може би не трябва да въздишам и плача.
Отдавна кристалите в пепел се превърнаха –
гори и се наслаждавай.
Във фигурите на шлаката
Може да намериш изяществото на света…
Знаеш ли, той не е нито безсмъртен, нито здрав…
Ти премина през живота по моя пунктир,
и по цялата дължина…
Не е важно, впрочем…
Аз останах предишната. Но къде – не зная.
Някъде в Диарбекир. А на сърцето болка…
Аз - осмото чудо? Не, една осма…
Прецъфтяха цветята.
Няма да родят плод.
Всъщност,поумнях и всичко е тип-топ.
Ако не се смята колко ми е скучно:
Струва си за миг да си затворя очите –
Ставам все повече самотна...
Защо ли често, като изпята песен,
отзвуците дълго тревожат ми душата?
Календарът усърдно лято предвещава –
време е да си допия остатъкът от пунша,
и на себе си отново аз да се усмихна,
в лабиринта на стаите от хората се крия.
(От кожата си ще изляза, но няма да се върна)
Значи, до виждане.
Пиши.
[Любя само теб…]
И те помня...

15.11.2008г.
София, България
-----------------
А вот и оригинал
Письмо тому, кто...- Наталья Маржан

Здравствуй, [мой люби…][мой хоро…] далёкий.
Можно я побуду чуток собою?
Не ищи подводных камней, упрёков
В этих строчках.
Видно, пьяна весною…
Может и не важно кем мы расстались.
Может и не надо вздыхать да плакать.
В уголь превратились давно кристаллы –
Жги да наслаждайся.
В фигурках шлака
Можно обнаружить изящность мира…
Знаешь, он не так уж бессмертен/прочен…
Ты прошел по жизни моей пунктиром,
но по всей длине и…
Не важно, впрочем…
Я осталась прежней. Но где – не знаю.
Где-то в деябре. И на сердце слякоть…
Я – восьмое чудо? Одна восьмая…
Отцвели цветочки.
Не будет ягод.
В общем, поумнела и всё в ажуре.
Если не считать, что скучаю очень:
Стоит на секунду глаза зажмурить –
Становлюсь всё более одиноче...
Почему-то часто, коль песня спета,
Отголосок долго тревожит душу.
Календарь усердно колдует лето –
Время допивать кипяток от пунша,
Снова улыбаясь себе помадно,
Прячась от людей в лабиринтах комнат.
(Выйду из себя – не вернусь обратно)
Значит, до свиданья.
Пиши.
[Лю…]
Помню.