Животът удряше ми неведнъж плесница -
звънка, силна. Страните ми горяха.
И ураган от болка надигаше се в мен
аз да отвърна исках, но преглъщах.
Препъваха ме. Очакваха да падна.
Аз падах. После се изправях. Гордо.
Не изкрещях, а стисках зъби.
Предаваха ме. Най-близките ми хора.
Подсмихвайки се.И без капчица вина.
След време искаха да им простя.
Но предателство особено от близък
не мога да простя.Обичаха ме.
Вярваха ми.Държаха ме.
Приятелите мои верни не веднъж.
Разбрах, по пътя си
ще срещна и предатели.
Но той, Животът,
се крепи на тези,
които не те предават
и са до тебе. Винаги.
22.08.2007о.г.
София, България
Животът удряше ми неведнъж плесница
© Copyright: Смуглянка, 2007
Свидетельство о публикации №107082201489
Свидетельство о публикации №107082201489
Рецензии
Когда есть верные друзья,
сломить нас невозможно.
Владимир Александрович Янов 06.11.2009 16:46 • Заявить о нарушении
сломить нас невозможно.
Владимир Александрович Янов 06.11.2009 16:46 • Заявить о нарушении
Да, верни приятели-голямо щастие!
Дай Боже всекиму!
Веси
Смуглянка 06.11.2009 18:20 Заявить о нарушении
Дай Боже всекиму!
Веси
Смуглянка 06.11.2009 18:20 Заявить о нарушении