Икона
гор.Самара
Появилась милая, ты в жизни моей скучной
молода, красивая - взгляд не отвести.
Унесла все горести, словно ветер буйный
- перед неизвестностью все стоим равны.
Давно похоронил мечты, надежды.
К закату я прихрамывая шел
но, молодость обрушилась и я воспрянул
на красоту взирая с восхищеньем.
Как белый свет пронзает темноту,
и ночь страдальческую накрывает светом,
прогнал я грусть и горе из души
и страсти разгорелись с новой силой.
Забилось сердце в ритме уж забытом,
желания вернулись словно в молодости
и снова мир стал красивым и забавным,
с восторгами давно забытой страсти.
Ты веру новую дала мне, Натали
как у иконы припадаю в упоении,
и верю, я, что сбудутся мечты
и получу за страстью я прощение.
автор Киреза Стирянов,Бургас
перевод с болгарского
Наталья Виволанец
гор.Самара
Оригинал
Икона
на Наталия Виволанец
гр.Самара
Появи се,мила,в светът ми скучен,
млада и красива,с чар неустоим;
горестта помете като вятър бурен
- пред неизвестността,притихнали,стоим.
Мечти,надежди - отдавна ги погребах,
към залезът закретал с примирение,
но младостта връхлетя и аз се стреснах,
в красотата взрял се с възхищение.
Бяла светлина прониза тъмнината
на ноща страдалска,прихлупила светът
- тъга и горест прогони от душата
и страстите вечни пламнаха с лъчът.
Затуптя сърцето в ритъма забравен
на желания и блянове от младостта
и светът отново красив е и забавен
с въжделенията си древни на страстта.
На вяра нова икона си,Наталия,
пред нея коленича с упоение,
да се сбъднат младежките ми мечтания,
да получа за страстта си опрощение.
Бургас,19.11.2005 г.
Свидетельство о публикации №107040600095