Летях високо и свободно в
Небето-
Защото крила да летя ми даде
Любовта.
Безброй стрели забиваха се
в мен-
Но да прекършат не успяха
моя Блян.
Макар прободена с безброй
Стрели
Аз пак летях дори и трудно
В небесата.
Но щом заби в мен стрелата си
и Ти-
В тоз миг замря прободеното ми
Сърце.
Душата ми въздъхна с Болка
глухо-
И полетях надолу към Земята
бързо...
Простреляна не можех повече аз
да летя-
Прекършени от теб самия бяха
моите крила.
Лежеше на асфалта птица с
пречупени криле-
И само погледът й тъжен в небето още
беше устремен.
21.04.2006г.
София, България
Прекършени криле
© Copyright: Смуглянка, 2006
Свидетельство о публикации №106042100811
Свидетельство о публикации №106042100811
Рецензии
На это произведение написаны 4 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.