На моя син

Силен вик пронизва тишината,
а болката отстъпва пред радостта,
и чувам как новородения ми син проплаква.

О, чудо! Наречено живот!
Моето дете!
Ти идваш с толкова любов
и болка на този свят!

През сълзи се усмихвам аз щастливо,
Забравила за болката и мъката.
Защото в този миг с гордост осъзнавам,
че вече съм МАЙКА!

Най-прекрасния миг в живота
на всяка жена!
Да родиш нов живот!

Протягам ръце да те прегърна,
Чувствам как бие сърчицето ти,
Мъничкото ти телце се сгушва,
и ме обгръщат ръчичките ти!


Радостно греят очите ми,
Щастливо се усмихва лицето ми,
Най-щастливият миг от живота ми-
раждането на моя син!

Две мънички черни очички
ме гледат доверчиво
и ми се усмихват
и аз им отвръщам с любов.


Две мънички малки ръчички
се протягат да ме прегърнат
и аз го прегръщам с любов.


03.10.2005
София, България


Рецензии
На это произведение написаны 4 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.