Когда-нибудь я выйду на дорогу,
и будет снег... Так близко будет снег,
что я смогу его вдыхать и трогать, —
в четырёх стенах умерший человек.
Так близко будет снег, но он не станет таять,
залепит веки (заострится нос);
сын, наклонившись, вряд ли и узнает,
и слава Богу — видно не дорос.
Когда-нибудь я выйду на дорогу,
© Copyright: Александр Карамазов, 2005
Свидетельство о публикации №105050301465
Свидетельство о публикации №105050301465
Рецензии
„КОГДА-НИБУДЬ Я ВЫЙДУ НА ДОРОГУ...”
Александр Анатольевич Карамазов (1962-2001 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВСЕ НЯКОГА НА ПЪТЯ ЩЕ ИЗЛЯЗА
Все някога на пътя ще изляза,
ще има сняг... Тъй гъст ще е снегът,
че ще го вдишвам и докосвам с разум –
между стените си човек умрял на път.
Снегът тъй близко ще е, но не ще топи се,
със скреж по клепки (ще заостря нос);
синът, склонен, едва ли ще се слиса,
добре, че малък е за тоз въпрос.
Красимир Георгиев 22.07.2016 09:51 • Заявить о нарушении
Александр Анатольевич Карамазов (1962-2001 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВСЕ НЯКОГА НА ПЪТЯ ЩЕ ИЗЛЯЗА
Все някога на пътя ще изляза,
ще има сняг... Тъй гъст ще е снегът,
че ще го вдишвам и докосвам с разум –
между стените си човек умрял на път.
Снегът тъй близко ще е, но не ще топи се,
със скреж по клепки (ще заостря нос);
синът, склонен, едва ли ще се слиса,
добре, че малък е за тоз въпрос.
Красимир Георгиев 22.07.2016 09:51 • Заявить о нарушении
В этом стихотворении Александр Карамазов пророчески предсказал, как его будут хоронить и то, что умрет он зимой.
Александр Карамазов 02.04.2017 12:08 Заявить о нарушении
Александр Карамазов 02.04.2017 12:08 Заявить о нарушении