Рецензия на «Иномирец» (Юрий Влодов)

http://www.stihi.ru/2017/04/07/3
„ИНОМИРЕЦ”
Юрий Александрович Влодов (1932-2009 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗВЪНЗЕМЕН
(Триптих-хипотеза)

I.
Над святата прокажена Юдея, там
над всечовешките ни суета и срам
увисна кораб с рой от звездния безброй
и с облак буреносен се обгърна той...
На псевдобога тежката ръка се сви,
раздялата по бащински благослови...
И там псевдочовекът, тъй прекрасен, прост
и гол, на огнения пясък стъпи бос...
И рукна дъжд...

II.
„Аз Божи син съм! Не търси вина!”
„Почакай. Помня, бяхме на война
(при кесаря не бях в немилост още)
и с него в шатра бойна спяхме нощем.
Попитах: „Как е римският ни век?”
Той каза: „От страха мирът възниква!
Но знай, че рози сред прахта не никнат!”
Не го разбирам... Той е слаб човек...
А аз съм подъл, силен, издръжлив
и е препълнен черепът ми сив
с идеи към съдбовната дъга!
Успехът ми се крие в теб сега!
Мой сивоок пиедестал си тих...”
„Прости, Пилат! От вас се изморих!
„Умнико, във венеца вярвам, знай!
Легенда има, но е нужен край!
Хей, стража...”

III.
Какво погледна Ирод? Мълния в разлом...
Какво чу Понтий? На земята женски стон...
Видя Христос от кръста космолетната следа
и сам закри очи. За хиляди лета.
Ударения
ИЗВЪНЗЕМЕН

I.
Над свя́тата прока́жена Юде́я, та́м
над всечове́шките ни суета́ и сра́м
уви́сна ко́раб с ро́й от зве́здния безбро́й
и с о́блак бурено́сен се обгъ́рна то́й...

На псевдобо́га те́жката ръка́ се сви́,
раздя́лата по ба́штински благослови́...
И та́м псевдочове́кът, тъ́й прекра́сен, про́ст
и го́л, на о́гнения пя́сък стъ́пи бо́с...
И ру́кна дъ́жд...

II.
„Аз Бо́жи си́н съм! Не търси́ вина́!”
„Поча́кай. По́мня, бя́хме на война́
(при ке́саря не бях в неми́лост о́ште)
и с не́го в ша́тра бо́йна спя́хме но́штем.

Попи́тах: „Ка́к е ри́мският ни ве́к?”
Той ка́за: „От страха́ миръ́т възни́ква!
Но зна́й, че ро́зи сред прахта́ не ни́кнат!”
Не го разби́рам... То́й е сла́б чове́к...

А а́з съм по́дъл, си́лен, издръжли́в
и е препъ́лнен че́репът ми си́в
с иде́и към съдбо́вната дъга́!
Успе́хът ми се кри́е в те́б сега́!

Мой сивоо́к пиедеста́л си ти́х...”
„Прости́, Пила́т! От ва́с се измори́х!
„Умни́ко, във вене́ца вя́рвам, зна́й!
Леге́нда и́ма, но е ну́жен кра́й!
Хей, стра́жа...”

III.
Какво́ погле́дна И́род? Мъ́лния в разло́м...
Какво́ чу По́нтий? На земя́та же́нски сто́н...
Видя́ Христо́с от кръ́ста космоле́тната следа́
и са́м закри́ очи́. За хи́ляди лета́.

Красимир Георгиев   07.04.2017 00:06   •   Заявить о нарушении