Красимир Георгиев
НА ЖЕНА МИ http://stihi.ru/2011/06/20/251
Когато пристигне снегът –
най-нежният
на най-светлата зима
и най-добрата,
ще се срещнем.
Повярвай ми,
неизбежно е –
сват ще ни бъде сама
съдбата ни.
И три знахарки –
врачки-магьоснички,
ще поканим на сватбата –
кротко ли, тихо ли
ще издигнат те своите
тайнствени тостове
върху очите ни,
върху очите ни.
– Нека лъжата
да бъде раздяла за тях,
нека лъжата
да бъде болка!
– Много ли, малко ли
нека да страдат,
ах, колко ли ще е,
колко ли?
– Снежен човек да направят
с ръцете си
в брачната нощ,
като жив да е
и
колкото дни преживее
човекът им,
толкова
да са щастливи!
Когато пристигне снегът –
най-нежният
на най-светлата зима
и най-добрата,
ще се срещнем.
Повярвай ми,
неизбежно е;
раздяла,
болка може да бъде само лъжата.
Написано: 31.12.1977 г.
Тъжен помен: 24.05.2023 г.
перевод с болгарского:
Вновь белою зимой
приходит снег
пушистый, нежный.
Так было и когда
мы встретились с тобой.
Как неизбежность,
сосватаны судьбой.
Три гадалки-колдуньи
к нам на свадьбу пришли.
Сверху глядя на нас,
тихо, ласково
тосты свои изрекли:
- Ложь пусть для вас
расставанием и болью будет.
- Много ль мало страдать
вам не знать.
- А коль деток нет, то пока,
вдвоем слепите снеговика.
Много дней вам прожить
и счастливыми быть.
Приходит первый снег.
Он самый нежный.
И яркою зимой
мы встретимся с тобой.
Поверь мне
расставание неизбежно,
а болью может быть
лишь только ложь.