Красимир Георгиев
ЖЕНА БЕЗ СЯНКА http://stihi.ru/2011/06/09/3451
Дълбока мъка е в очите ти стаена,
дълбока мъка с цвят на самота.
Сама планета сред сама вселена,
сама светулка сред сама земя.
И пясъчни часовници отново,
отново този дълъг-дълъг дъжд...
Съдбата на едно ребро Христово –
жена без сянката на мъж.
Написано 05.05.1969 г.
перевод с болгарского:
Печаль видна в твоих глазах,
печаль, от одиночества.
Как в небе звёздочка одна,
а ей общения хочется.
И поспешает время снова.
И каплями дождя заполнен день.
Задумка из ребра Христова,
давно исчезла мужа тень.