Сыновья земли Слав Хр. Караславов Синове на земята

Владимир Игнатьевых
Нас детство покинуло. 
С торбой на плечах раскатано.
Детство наше сгинуло,
В бороздах распахано,
Ароматами не поило цветов -  пряно.

Зато с землей нас срастило,
Как ногти с пальцами, прямо. 




Слав Хр. Караславов
СИНОВЕ НА ЗЕМЯТА

Нашто детство премина
с торба кенарлия
през рамото.
Нашто детство загина
във браздите,
след ралото,
неусетило дъх
от цветята – най-пъстрите.

Затова сме се сраснали
с тази земя,
както ноктите
с пръстите.

http://stihi.ru/2020/04/28/6