вали... между капките в сив листопад тишината се губи... и някак самотен и мокър денят до рисунък на облак се свива
и чезне в сумрака повяхнал... сърцето му капка от есенен дъжд в акварела на нощния мрак неусетно размива се в болка
и зная... че тази разплакана тиха тъга носи твоето име
Мария Магдалена Костадинова есенно...
Мы используем файлы cookie для улучшения работы сайта. Оставаясь на сайте, вы соглашаетесь с условиями использования файлов cookies. Чтобы ознакомиться с Политикой обработки персональных данных и файлов cookie, нажмите здесь.