Мария Магдалена Костадинова

Мая Василева: литературный дневник

вали... между капките
в сив листопад
тишината се губи... и някак
самотен и мокър денят
до рисунък на облак
се свива


и чезне в сумрака
повяхнал... сърцето му
капка
от есенен дъжд
в акварела на нощния мрак
неусетно размива се
в болка


и зная... че
тази разплакана тиха тъга
носи
твоето име


Мария Магдалена Костадинова
есенно...



Другие статьи в литературном дневнике: