Мария Магдалена Костадинова
вали... между капките
в сив листопад
тишината се губи... и някак
самотен и мокър денят
до рисунък на облак
се свива
и чезне в сумрака
повяхнал... сърцето му
капка
от есенен дъжд
в акварела на нощния мрак
неусетно размива се
в болка
и зная... че
тази разплакана тиха тъга
носи
твоето име
Мария Магдалена Костадинова
есенно...
Другие статьи в литературном дневнике: