На търпение учи ме ехото. С него самичка,
бях в пустиня, на ледник и в пусти отколе земи.
На съдбата съм аз благодарна, повярвай. За всичко.
Доземи ме превива, гори ме, но пак не сломи,
тази тъничка уж и изникнала в блато тръстика,
с жилав корен дълбок и душа седемцветна дъга.
Светъл извор любов, който тихичко в римите блика
нежен вятър зове и го чака... не пита: Кога?
И не пита: Защо? Просто вярва – орисана тя е
и повтаря научен от ехото труден урок.
Щом повярваш, че замисъл има – прекрасен и таен
и тръстика да си литваш с вятъра свой... до възбог...
Замисъл
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126051801821
Свидетельство о публикации №126051801821
Рецензии