Задянат бе в цедилото и спеше,
усмихнат и в съня си херувим
събуди го гълчава, грохот, дим
и трепна... Син невръстен, безутешен.
Под крива круша българка приседна,
засука жадно младенецът там...
Европа кресна: – Ужас! Гнусно! Срам!
Така деца ли гледаш, дрипло, бедна?
Край синора на нивата на пладне,
увила питка в белия месал,
тя тихо рече: – Бог каквото дал,
хапнете, хора... сигурно сте гладни.
Погледнаха с презрителна гримаса.
Лук, сирене, комат, вода... И кал,
та кой, нормален сред пръстта би ял?
Диващина... ни прибори, ни маса...
На крушата снагата си подпрял,
седеше тих, съсухрен, побелял,
старик... Не чува и не вижда вече...
Сбрал сили стана и високо рече:
– За вас е важна болната ви кръв,
а тук лъвица-майка кърми лъв...
Приказка за лъвчето
© Copyright: Надежда Ангелова, 2026
Свидетельство о публикации №126051406656
Свидетельство о публикации №126051406656
Рецензии