Сенокос

Окосихме днеска детелиновата нива.
Трудно.Сам опитах...и ми провървя.
Слънчевият диск се гмурна мълчаливо
 в ароматното вълшебство на деня.

Свойто градско тяло уморено
 хвърлих вяло на сеното прясно:
То не легна върху Витошка морена,
а в библейската Христова ясла!

Упоено дишах миризмите нежни
 подарени от скосения трилистник.
Бързо в мен умората изчезна...
За безсмъртието се замислих.

01.04.2011 г.
Хитревци
Петр Пенчев


Рецензии