Сенокос
Трудно.Сам опитах...и ми провървя.
Слънчевият диск се гмурна мълчаливо
в ароматното вълшебство на деня.
Свойто градско тяло уморено
хвърлих вяло на сеното прясно:
То не легна върху Витошка морена,
а в библейската Христова ясла!
Упоено дишах миризмите нежни
подарени от скосения трилистник.
Бързо в мен умората изчезна...
За безсмъртието се замислих.
01.04.2011 г.
Хитревци
Петр Пенчев
Свидетельство о публикации №119030311057