Отдавая граду-миру незаёмные слова...

ЗА ОКНОМ – НОЯБРЬ...


За окном – ноябрь и морось. Снег срывается и тает.
Сизари на свежей жиже клинописный росчерк свой
оставляют... Если пара, - тройка, - душ тебя читает,
надо думать, сочинитель, ты – по-прежнему живой.

Надо знать, что будет утро. Не спеши, мой брат по вере,
ставить крестик, ножки хером, отпечатки зябких лап
на странице теплокровной. Затаились в спячке звери –
зимний обморок рептилий, кома ящериц и жаб.

Но твоё-то бьётся сердце – вот и в мёртвую погоду
звук держи над амнезией землероек и кротов!
Ни любезен, ни полезен сроду не был ты народу,
нет «exegi monumentum» в предрассудках городов...

Но любовь – да будет длиться! Длись открытостью гортани,
отдавая граду-миру незаёмные слова.
Круглолобый, как читатель, сизый голубь, весь в тумане,
сел к тебе на подоконник. И душа – жива, права.



Перевод на болгарский
язык


ЗАД ПРОЗОРЕЦА – НОЕМВРИ


Зад прозореца – ноември. Сняг се смъква и топи се.
Гълъби калта обхождат, драскат клинопис красив...
Ако двама-трима души твойте размисли прочитат,
съчинителю, повярвай, значи ти си още жив.

Да се знае: има утре. Ти не бързай, брат по вяра,
кръст да сложиш, хладни лапи, щампи от студена кръв
в страницата топлокръвна. Дреме в зимна дрямка звярът –
за припаднали влечуги, гущери и жаби стръв.

Но сърцето твое бие – ето, в мъртвото ни време
над амнезиите гъгне изкопаемата гад!
Ни приятен, ни любезен, за народа безполезен,
без «exegi monumentum» тъне в предразсъдък град.

Ала любовта – остава! Нека зов да продължава,
на града-всемир да даваш не на заем думи ти.
Кръглолоб като читател гълъб сив в мъглата плава,
на перваза ти се мята. И душата там блести.


Перевёл на болгарский
Красимир Георгиев