Игорь Жданов Ты сам поймёшь, когда нагрянет старос

„ТЫ САМ ПОЙМЁШЬ, КОГДА НАГРЯНЕТ СТАРОСТЬ...”
Игор Николаевич Жданов (1937-2005 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЩЕ РАЗБЕРЕШ, ЩОМ СТАРОСТТА ТЕ ХВАНЕ

Ще разбереш, щом старостта те хване
и миналото се завърне, знам,
че в младостта животът е останал,
душата вечна е вселена там.

Там са коне, деца, мотоциклети,
метличини в полвин свят се роят...
Затуй в най-мъничкото земно цвете
след туй ще дойдат мъртвите на съд.


Ударения
ЩЕ РАЗБЕРЕШ, ЩОМ СТАРОСТТА ТЕ ХВАНЕ

Ште разбере́ш, штом старостта́ те хва́не
и ми́налото се завъ́рне, зна́м,
че в младостта́ живо́тът е оста́нал,
душа́та ве́чна е вселе́на та́м.

Там са коне́, деца́, мотоцикле́ти,
метли́чини в полви́н свят се роя́т...
Зату́й в най-мъ́ничкото зе́мно цве́те
след ту́й ште до́йдат мъ́ртвите на съ́д.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Игорь Жданов
ТЫ САМ ПОЙМЁШЬ, КОГДА НАГРЯНЕТ СТАРОСТЬ...

Ты сам поймёшь, когда нагрянет старость,
И в прошлом разберёшься не спеша,
Что в молодости жизнь твоя осталась,
Там поселилась вечная душа.
 
Там мотоциклы, лошади и дети,
Там васильки полмира замели…
Вот потому-то в самом юном цвете
На суд придут все мёртвые Земли.
 
               1994 г.




---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Игор Жданов (Игорь Николаевич Жданов) е роден на 14 август 1937 г. в с. Мало Ситково, Московска област. Учи в Нахимовското училище в Ленинград, завършва литературния институт „Максим Горки” в Москва. Пише стихове от 10-годишна възраст. Работи като редактор във в. „Северная звезда” и в изд. „Советский писатель”, след 1983 г. е на свободна практика. Член е на Съюза на писателите на СССР (1965 г.). Превежда поезия от английски, гръцки, арменски, грузински, азербайджански, чеченски, лакски и абхазки език. Живее в Москва. Автор е на стихосбирките „Напутствие” (1965 г.), „Граница света” (1967 г.), „Голубиная почта” (1971 г.), „Двойной обгон” (1978 г.), „Разомкнутый круг” (1984 г.), „Застава” (1987 г.), „Всё живое” (2008 г.), на книгите с повести и разкази „Взморье” (1963 г.), „Ночь караула” (1966 г.), на аналитичната поетика „Вторая жизнь” и автобиографичните повести „Тетради нахимовца Жданова” и „Такая судьба”. Умира на 15 декември 2005 г. в с. Загорянка, Подмосковието.