Плывет по морю лодочка,
Качаясь на волнах.
Мы с миленьким прощаемся,
Я вся стою в слезах.
Мы ноченькою темною,
Гуляли под луной,
Мой милый клялся в верности,
У ног шумел прибой.
От сладкого признания
Кружилась голова,
Испита чаша полная
Любовного вина...
Качает ветер лодочку,
Бежит, бежит волна,
Зачем тебе поверила,
Теперь стою одна...
ПРОЩАЛНА
Превод: Радко Стоянов
В морето плува ладия,
люлее я вълна.
Прощаваме се с милия,
аз цяла съм в сълзи.
През нощи тъмни двамата
гуляхме под Луна.
Във вярност кле се милият,
шумеше тук вълна.
От сладките признания
въртеше ме глава.
Изпита веч е чашата
с любовното вино.
Люлее вятър лодката,
препуска пак вълна.
Защо ли аз повярвах ти?
Сега стоя сама…
Прощальная... Незнакомка 100
© Copyright: Радко Стоянов 2, 2016
Свидетельство о публикации №116090901940
Свидетельство о публикации №116090901940
Рецензии