Трагедията Бабий Яр-А. Белкин- перевод- Г. Иванова

Трагедията Бабий Яр*   

Аркадий Белкин

http://www.stihi.ru/2009/08/02/5957

               
Вариант преработен и допълнен
 
   Бабий Яр /бел. прев. Женска клисура/ е огромна площ в покрайнините на Киев , край Курeньовка. Някога  там е течал поток , в които местните жени са перяли дрехите - оттам и името . Както се знае, по време на германската окупация на Киев това е било  място за масови екзекуции на мирни жители от града, на първо място, на еврейското население . Нацистите са решили да започнат тези разстрели на  29  септември 1941 година, цинично нарочвайки ги към датата на еврейския религиозен празник - Съдния ден. По това време палачите още нямали на разположение нито душегубки /газови микробуси/, нито газови камери или крематориуми в лагерите на смъртта. И затова цялата акция се провеждала на ръка - с помощта на картечници. И убийците изпълнявали тази работа деловито, с немска педантичност и задължителните почивки за обяд и вечеря и приготвяне на  кафе. Тази работа им отнела цели  3 дни - до 1 октомври. За всички  тези дни са били разстреляни 33 хиляди 771 евреи, предимно старци, жени и деца. Едва после  в Бабий Яр са започнали  да разстрелват военоплениците, нелегалните, ромите и другите виновни пред  Третия райх хора. Защо толкова много киевски жители-евреи не са напуснали града преди пристигането на германците - за това е имало съвсем различни причини . Някои просто не са могли или не са имали време да заминат , а други не са искали да напуснат възрастните си или болни родители . А имало и такива, които наивно  вярвали в порядъчността на  окупаторите , позовавайки се на опита от общуването с тях през 1918 г. , когато германците са се държали в Украйна напълно лоялно .
    Веднага след края на войната , по време на еуфорията от победата , е било решено да се издигне паметник на жертвите на Бабий Яр . Но скоро националната политика в СССР  за дълго се е променила по посока на държавен антисемитизъм . Хрушчов , който  възглавявал след войната  Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна, е смятал, че разстреляните в Бабий Яр хора не заслужават никакви паметници изобщо. През 1957 г. на тогавашния председател на Централния комитет на Комунистическата партия на Украйна Подгорний ( при Брежнев  той става глава на цялата държава ) обяснява, че Бабий Яр е гроб не само на евреите, че има много повече убити хора от други националности. Но той очевидно  е гонил  интерес и е решил да ликвидира това място и да то бъде забравено. Стигнало се дотам, че на мястото на масовите екзекуции е щял да бъде изграден спортен комплекс.И само решителните обществени протести в цялата страна, включително и гневната  статия на Виктор Некрасов в "Литературен вестник" са  спрели тази позорна акция. Въпреки силното противодействие от страна на властите, борбата за изграждането на паметника активно продължава.През 1961 г., Евгений Евтушенко пише своето знаменито стихотворение "Бабий Яр". На свой собствен риск редакторът на "Литературен вестник" Косолапов го публикува. И веднага започна див и необуздан хаос около поета, действителното му преследване. Характерно е, че  остро критикува и обвиненява  поета в отсъствие на "руски" патриотизъм  един посредствен поет и яростен мракобес - Марков. Но в защита на Евтушенко са се изказали такива известни хора като Константин Симонов и Дмитрий Шостакович, който написал по думите на това стихотворение известната си 13 симфония-реквием. И колко възторжено е бил посрещнатат  Евтушенко , когато чете стихове в Киев на претъпкания Централен Стадион ! А през 2008 г. в Йерусалим, на  мемориалния комплекс на Холокоста " Яд Вашем "  той е удостоен със званието " Праведник на мира" - звание, с което се удостояват хора, които са  спасявали евреи по време на войната .
    Стремежът да се премълчи трагедията се е проявил и по-късно, когато през 1965 г. младият писател Анатолий Кузнецов е написал романа-документ "Бабий Яр". Кузнецов по време на войната е живял в Киев, в близост до тази клисура, и е бил неволен свидетел на всички тези трагични събития. Именно той довел навремето Евтушенко в Бабий Яр и му разказал за тях. Своя ръкопис  писателят занесъл  в списание "Младеж". Главният редактор Борис Полевой с ужас го върнал и наредил да се преработи, като се премахне "антисъветщината". Неохотно Кузнецов отстранява някои епизоди - и ръкописът тръгва по инстанции, стигайки чак до Централния комитет на партията и нейния главен идеолог Суслов . И едва след това романа, безобразно орязан , бива публикуван . Но в пълния й обем книгата бива публикувана в чужбина, когато писателят е бил принуден да емигрира от Съветския съюз , и е съумял да надхитри бдителното КГБ, превозвайки през границата  пълната версия на романа .
   В крайна сметка е бил обявен конкурс за проектиране на паметник на жертвите на Бабий Яр и след известно време тези проекти са били изложени в Киев в Дома на архитекта.На церемонията по откриването Виктор Некрасов заявява: "Това събитие го чакахме много години." След това в местността Сърце, откъдето води началото си  Бабий Яр, на площада в близост до спирката на тролейбуса, далеч от мястото на трагедията, бива поставен голям камък с надпис: "Тук ще бъде изграден ...". Няколко години по-късно на същото място, а не на истинската мястото на разстрелите, е издигната скулптура. Надписът на паметника е  доста неясен и неопределен " На съветските хора ...". На всеки един ден, но най-вече на годишнината от началото на стрелбата, 29 септември, за приближаване към камъка, а след това и към  паметника, милицията е можела лесно да задържи всеки човек - като националист.
След това на мястото на клисурата все пак са решили да построят голям жилищен комплекс (върху костите!), за което е било необходимо  да се запълни един огромен трап. Но нечии "умни" глави намислили не да го запълнят , а да го отмият по хидромеханичен начин. При което и проектантите  и строителите  допуснали редица инженерни недостатъци и грешки. Ето как описва последвалите събития Анатолий Кузнецов. "Бабий Яр е бил заграден с язовирна стена и започват да пго пълнят през тръбите на кариерата на една фабрика за тухли, с пулпа, представляваща смес от кал и вода. Предполагало се, че мръсотията ще се утаи и разреди, а водата - ще се оттече през язовира по коритата. Към язовира в продължение на няколко години е било прибавяно от сместа и накрая той достигнал височината на шестетажна къща.Но калта не се уплътнявала, част от нея била  глина - и клисурата  по този начин била  превърната в огромна кална баня. В понеделник, 13-ти март 1961 язовирът не удържал натиска  на пролетните разтопени ледове и се сринал. С ужасен рев от устата на Бабий Яр се излял с главоломна скорост вал от рядка кал с височина 10 метра. Тълпите от хора, къщите, транспорта, трамвайния парк, болницата изведнъж били абсорбирани от това тресавище. " По официални данни, в резултат на това Куреневско бедствие са загинали около 200 души. Американското  радио, съобщавайки за катастрофата  много по-рано от Съветското, дава цифра около хиляда, което е по-достоверно. Броят на пострадалите в този случай просто не се взема предвид . Сред хората тогава е била популярна фразата: " Бабий Яр си отмъщава " Въпреки това , през 1962 г. в Бабий Яр е прехвърлено значително количество оборудване , пръстта е  натрупана обратно в дерето . Бабин Яр все пак е бил засипан,  през него е проправена магистрала и на мястото на бившия германски концентрационен лагер е изграден нов жилищен район, масив върху човешки кости . Балконите от първия ред на къщите излизали точно на мястото на масовите екзекуции.
  Едва за 50 годишнината от началото на трагедията е издигнат паметник на  истинското място на разстрелите, до стръмна скала. Между другото, на този ден, 29 септември, 1991, на многохиляден митинг председателят на Върховния съвет на Украйна Кравчук се извинил на еврейския народ за това, че украинците не само не са спасявали евреи, но дори са ги  предавали на германците и са взимали участие в акциите. Подобно изявление за всички години след войната никой и от никого не бил чувал. Това било хитро обмислен ход - скоро щели да се провеждат избори за първи президент на независима Украйна - и Кравчук бил  един от претендентите за поста. И наистина, той бил избран с мнозинство на гласовете. Но ето, че  за ролята на украинците в трагедията на евреите по време на войната Кравчук не бил съвсем прав - украинците през онези години са били различни. Някои крали имуществото на  еврейските си съседи, а някои се опитвали да го спасят до завръщането им . Имало украински жени, които грабвали от тръгналите към Бабий Яр колони децата и след това да ги отглеждали като техни синове и дъщери. Но имало и украинки, които предавали на германците не само евреите, но и хората, които криели в домовете си  евреи. В Зондеркоманда 4-А,  провеж- даща разстрели в Бабий Яр, е имало само 300 германци и 1400 украински полицаи, които и конвоирали и разстрелвали хора.Tака че, както винаги, имало е от всичко.
   Едва след този митинг в Бабий Яр са били построени още няколко паметника  на жертвите, в частност, паметник на загиналите там деца . А съвсем наскоро, през 2009 г., в Куреневка, на Петропавловския площад, по пътя за Бабий Яр, е бил издигнат нов паметник - паметник на писателя Анатолий Кузнецов и книгата му. Паметникът представлява фигура на момче, на възраст  14 години ( на толкова години е бил тогава писателят), който чете  същата онази, висяща на стената на къщата обява на  германското командване , което е послужило за начало на трагедията Бабий Яр,  начало на варварското унищожаване на цивилното население в столицата на Украйна . А на стената,  до тази обява, имало изразителен надпис : " За да не се повтори миналото , имай смелостта да го погледнеш в очите - цялата истина в романа-документ  на Анатолий Кузнецов " .
        Моите най-искрени благодарности на автора на " Бабий Яр - в памет "
 публикуван на интернет страницата Стихове.Ру ,Циле Вайнер за разрешението да бъдат използвани някои от цифрите и фактите, представени в нейната статия  .
                от руски - Г. Иванова               
--------------------------------
*Бабий Яр - Женска клисура - бел. прев.


Рецензии