Мариэтта Шагинян Путем зерна Със зрънцето

„ПУТЕМ ЗЕРНА”
Мариэтта Сергеевна Шагинян (1888-1982 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СЪС ЗРЪНЦЕТО

Мой дом построих край гористия склон,
на хората ведро дарих своя дом.

По пътя си с кон бързоног се сдобих,
но болен застигнах и коня дарих.

В зовящия обич предутринен час
пътувах, облечен в брокат и атлас.

По пътя си дрипави хора открих,
броката им дадох и гол продължих.

Дълбоко в душата си пазех искра,
но дълъг бе пътят в сумрачна гора –

и песен с искрата към нощния свят
запях, да помогна на морния брат.

Настъпи зората. В деня тъй желан
стоя си – без кон и без плащ, и без плам.

Към слънце и сянка раздадох се сам
и – всичко изгубил – намерих се там.


Ударения
СЪС ЗРЪНЦЕТО

Мой до́м построи́х край гори́стия скло́н,
на хо́рата ве́дро дари́х сво́я до́м.

По пъ́тя си с ко́н бързоно́г се сдоби́х,
но бо́лен засти́гнах и ко́ня дари́х.

В зовя́штия о́бич преду́тринен ча́с
пъту́вах, обле́чен в брока́т и атла́с.

По пъ́тя си дри́пави хо́ра откри́х,
брока́та им да́дох и го́л продължи́х.

Дълбо́ко в душа́та си па́зех искра́,
но дъ́лъг бе пъ́тят в сумра́чна гора́ –

и пе́сен с искра́та към но́штния свя́т
запя́х, да помо́гна на мо́рния бра́т.

Настъ́пи зора́та. В деня́ тъй жела́н
стоя́ си – без ко́н и без пла́шт, и без пла́м.

Към слъ́нце и ся́нка разда́дох се са́м
и – вси́чко изгу́бил – наме́рих се та́м.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Мариэтта Шагинян
ПУТЕМ ЗЕРНА

Мой дом был построен в ущелье лесном, –
И людям с улыбкой я отдал свой дом.

Как вихрь, быстроногий был конь у меня,
Но, встретив больного, я отдал коня.

И той же дорогой, в предутренний час,
Пошел я, одетый в парчу и в атлас.

Но вот, по пути повстречавшись с другим,
Я отдал парчу и остался нагим.

Глубоко в душе я хранил огонек,
Но день не рождался и путь был далек, –

И песнь об огне, убивающем ночь,
Я спел, чтоб усталым в дороге помочь.

Настала заря долгожданного дня.
Стою – без коня, без плаща, без огня.

На солнце, на лес оглянулся, любя, –
И, все потеряв, – приобрел я себя.

               1906 г.




---------------
Руската поетеса, писателка, публицист и изкуствовед Мариета Шагинян (Мариэтта Сергеевна Шагинян) е родена на 21 март/2 април 1888 г. в Москва. Публикува в московския печат от 1906 г. Завършва историко-филологическия факултет на Висшите женски курсове (1912 г.), от 1912 до 1914 г. изучава философия в Хайделбергския университет, след 1930 г. завършва Академията по планиране към Госплан. Кореспондент и специален кореспондент е на вестниците „Приазовский край”, „Черноморское побережье”, „Трудовая речь”, „Ремесленный голос”, „Кавказское слово”, „Баку”, „Известий Петроградского Совета”, „Правда” и „Известия”. Член е на Управителния съвет на Съюза на писателите на СССР (1934 г.), доктор на филологическите науки (1946 г.), член-кореспондент на Академията на науките на Арменска ССР (1950 г.), депутат към Моссъвет. Твори в направленията символизъм и социалистически реализъм. Една от първите съветски писателки на научна фантастика. Авторка е на стихосбирките „Первые встречи” (1909 г.), „Orientalia” (1913 г.) и др., на книгите с разкази и повести „Узкие врата” (1914 г.), „Семь разговоров” (1915 г.), „Перемена” (1922 г.), „Агитвагон” (1923 г.), на романите „Своя судьба” (1916 г.), „Гидроцентраль” (1928 г.), „Семья Ульяновых” (1938 г.), „Месс-Менд” (1956 г.), „Первая Всероссийская” (1965 г.), на над 70 книги с поезия, проза, публицистика и литературознание, сред които „О блаженстве имущего” (1912 г.), „Две морали” (1914 г.), „Приключения дамы из общества” (1923 г.), „Месс Менд, или Янки в Петрограде” (1924 г.), „К и к” (1928 г.), „Билет по истории” (1938 г.), „Урал в обороне” (1944 г.), „По Советской Армении” (1950 г.), „Дневник писателя” (1953 г.), „Зарубежные письма” (1964 г.), „Лениниана” (1937 г.), „Т. Шевченко” (1941 г.), „И. А. Крылов” (1944 г.), „Коротко об Уилки Коллинзе” (1947 г.), „Этюды о Низами” (1955 г.), „Воскрешение из мёртвых” (1964 г.), „Человек и Время” (1980 г.) и др. Умира на 20 март 1982 г. в Москва.