Хлебни магистрали - 2
Ще си грабна главата най-сетне,
накъдето очите ми видят ще хукна,
ще забравя за кръстни обети,
и на всичко и всички, ще кажа: – „до тука”...
Аз не ща сто клишета за рани,
ни сирени да вият в дъха ми подпален,
ни милувка на твоите длани,
даже, щеш ли - надраскай ме в списъка кален.
Ще си грабна очите и толкоз,
накъдето нозете препуснат ще тръгна,
неподвластен на твоят бог Морфос,
нека в чужди оврази осъмна.
Ще си грабна сърцето, душата,
в Бог последната вяра, и късче надежда,
залък клисав наместо звездата,
под небето да търся, додето се свеждам...
И ще искам, за теб, да забравя,
че към тиха прокуда и мене изнуждаш,
суха връв вместо мен ще оставя,
белег жив за децата ми, викнеш ли в нужда...
Прочети още:
© Copyright: Георги Чобанов, 2013
Свидетельство о публикации №113092010372
Свидетельство о публикации №113092010372
Рецензии