Късни табуни в съня ми препускат -
диви са гриви ветреят и гонят,
и по пътеки в душата се спускат,
и със копитата - стръмно я ронят...
Ой'ви, коньове, кушии защяли -
луди кушии по късно тъй време,
неми копита в съня ми запряли -
как ли, душата ми, дъх да си вземе...
Че пак с табуните, бяла да литне -
в дивите гриви, в копитата звънки...
Ако нощес, ще, кушията стихне -
ой'ви деня ми - с искриците тънки...
Късни табуни
© Copyright: Георги Чобанов, 2013
Свидетельство о публикации №113091009801
Свидетельство о публикации №113091009801
Рецензии