Корней Чуковский Телефон

„ТЕЛЕФОН”
Корней Иванович Чуковский (Николай Васильевич Корнейчуков, 1882-1969 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ТЕЛЕФОН

В моя дом зазвъня телефон.
Вдигам бързо:
– Кой ме търси?
– Слон.
– Откъде сте позвънили?
– От милите камили.
– Какво да ви извадим?
– Шоколади.
– И кой ще ги яде?
– За сина са те.
– А много ли да пратя?
– Пет-шест да са килата,
до седем да ги сложим:
той повече не може,
че мъничък е още!

А снощи
бе позвънил
крокодил,
със сълзи споделил:
– Мой мили, любими,
галоши прати ми –
на мен, на жена ми и на Тотоша.
– Почакай, зъбати,
наскоро ти пратих
два чифта нелоши,
чудесни галоши.
– Ах, тези, приятел,
които ни прати
наскоро, за кратко
изядохме сладко;
очакваме пратка
за крокозахапка
на нашта дружина –
дузина
нови и сладки галоши!

А след туй звънкат зайчета клети:
– Ръкавички ни трябват, пратете!

А след туй звънкат разни макаци:
– Книжки дай за маймуноюнаци!

Позвъни ми мечок след това,
заръмжа като звяр, зарева.
– Спрете воя, мечок, не ревете,
вашто искане с мир обяснете!
Но той само „ох” и „ах”,
а защо и за какво,
не разбрах!
Жалко!
– Окачете, моля слушалката!

А след туй позвъниха чаплите:
– Изпратете ни, молим ви, капките.
Ние с жаби преядохме, значи,
и стомасите чакат илачи!

Такива глупости заливат мен
ден след ден:
дрън-ди-лен,
дрън-ди-лен,
дрън-ди-лен!
Ту тюлен позвъни, ту елен.

А наскоро две газели
позвъниха и запяха:
– Таз неделя
много тежко
изгоряха
въртележки!
– Ах, вий в грешка сте, газели,
въртележките са цели,
а и люлките ви, ето,
цели там са. Не крещете,
а елате вий в неделя
и седнете бодро-свежко
върху люлки-въртележки!

Но газелите не чуват,
продължават да хортуват:
– Сто бели
дали не бяха?
Всички люлки
изгоряха!
Що за глупави газели!

А вчера се разсърдих люто
на кенгуруто.
– Това ли е квартирата
на Мойдодир? –
попита и зарита.
Аз кряснах тогава:
– Не! Туй е чужда квартира!
Но кенгуруто не спира:
– А Мойдодир къде остава?
– Нямам представа.
Следвайте ред –
позвънете на номер
сто и двадесет и пет.

Три денонощия не спах,
гроги бях.
Стига звън,
повече не мога –
нужен ми е сън...

Щом легнах по тъмно –
звънна!
– Кой звъни по тревога?
– Носорогът.
– Какъв е проблемът ви в тоз късен час?
– Беда! Беда!
Тичайте по-бързо при нас!
– Какво стана?
– Спасете!
– Кого?
– Хипопотама!
Ето, пропадна... Блатото го хвана...
– В блато ли?
– Да, тъй голям,
ни насам, ни натам!
О, елате бързо вие,
блатото ще го покрие,
ще умре геройски там
нашият хипопотам!
– Тичам! Тичам аз, за бога!
Ще помогна, ако мога!

Тази работа трудна е, знам –
дърпам в блатото хипопотам!
               
               * Тотоша и Мойдодир – персонажи от приказни произведения на Корней Чуковски. 


Ударения
ТЕЛЕФОН

В мо́я до́м зазвъня́ телефо́н.
Вди́гам бъ́рзо:
– Ко́й ме тъ́рси?
– Сло́н.
– Откъде́ сте позвъни́ли?
– От ми́лите ками́ли.
– Какво́ да ви изва́дим?
– Шокола́ди.
– И ко́й ште ги яде́?
– За сина́ са те́.
– А мно́го ли да пра́тя?
– Пет-ше́ст да са кила́та,
до се́дем да ги сло́жим:
той по́вече не мо́же,
че мъ́ничък е о́ште!

А сно́шти
бе позвъни́л
крокоди́л,
със съ́лзи сподели́л:
– Мой ми́ли, люби́ми,
гало́ши прати́ ми –
на ме́н, на жена́ ми и на Тото́ша.
– Поча́кай, зъба́ти,
наско́ро ти пра́тих
два чи́фта нело́ши,
чуде́сни гало́ши.
– Ах, те́зи, прия́тел,
кои́то ни пра́ти
наско́ро, за кра́тко
изя́дохме сла́дко;
оча́кваме пра́тка
за кро́козаха́пка
на на́шта дружи́на –
дузи́на
но́ви и сла́дки гало́ши!

А след ту́й звъ́нкат за́йчета кле́ти:
– Ръкави́чки ни тря́бват, прате́те!

А след ту́й звъ́нкат ра́зни мака́ци:
– Кни́жки да́й за майму́ноюна́ци!

Позвъни́ ми мечо́к след това́,
заръмжа́ като звя́р, зарева́.
– Спре́те во́я, мечо́к, не реве́те,
ва́што и́скане с ми́р обясне́те!
Но той са́мо „о́х” и „а́х”,
а зашто́ и за какво́,
не разбра́х!
Жа́лко!
– Окаче́те, мо́ля слуша́лката!

А след ту́й позвъни́ха ча́плите:
– Изпрате́те ни, мо́лим ви, ка́пките.
Ни́е с жа́би прея́дохме, зна́чи,
и стома́сите ча́кат ила́чи!

Таки́ва глу́пости зали́ват ме́н
де́н след де́н:
дрън-ди-ле́н,
дрън-ди-ле́н,
дрън-ди-ле́н!
Ту́ тюле́н позвъни́, ту́ еле́н.

А наско́ро две́ газе́ли
позвъни́ха и запя́ха:
– Та́з неде́ля
мно́го те́жко
изгоря́ха
въртеле́жки!
– А́х, вий в гре́шка сте, газе́ли,
въртеле́жките са це́ли,
а и лю́лките ви, е́то,
це́ли та́м са. Не креште́те,
а ела́те ви́й в неде́ля
и седне́те бо́дро-све́жко
върху лю́лки-въртеле́жки!

Но газе́лите не чу́ват,
продължа́ват да хорту́ват:
– Сто́ бели́
дали́ не бя́ха?
Вси́чки лю́лки
изгоря́ха!
Што́ за глу́пави газе́ли!

А вче́ра се разсъ́рдих лю́то
на ке́нгуруто.
– Това́ ли е кварти́рата
на Мойдоди́р? –
попи́та и зари́та.
Аз кря́снах тога́ва:
– Не́! Ту́й е чу́жда кварти́ра!
Но ке́нгуруто не спи́ра:
– А Мойдоди́р къде́ оста́ва?
– Ня́мам предста́ва.
Сле́двайте ре́д –
позвъне́те на но́мер
сто́ и два́десет и пе́т.

Три́ деноно́штия не спа́х,
гро́ги бя́х.
Сти́га звъ́н,
по́вече не мо́га –
ну́жен ми е съ́н...

Штом ле́гнах по тъ́мно –
звъ́нна!
– Ко́й звъни́ по трево́га?
– Носоро́гът.
– Какъ́в е пробле́мът ви в тоз къ́сен ча́с?
– Беда́! Беда́!
Ти́чайте по-бъ́рзо при на́с!
– Какво́ ста́на?
– Спасе́те!
– Кого́?
– Хипопота́ма!
Е́то, пропа́дна... Бла́тото го хва́на...
– В бла́то ли?
– Да́, тъ́й голя́м,
ни́ наса́м, ни́ ната́м!
О́, ела́те бъ́рзо ви́е,
бла́тото ште го покри́е,
ште умре́ геро́йски та́м
на́шият хипопота́м!
– Ти́чам! Ти́чам а́з, за бо́га!
Ште помо́гна, ако мо́га!

Та́зи ра́бота тру́дна е, зна́м –
дъ́рпам в бла́тото хипопота́м!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Корней Чуковский
ТЕЛЕФОН

У меня зазвонил телефон.
– Кто говорит?
– Слон.
– Откуда?
– От верблюда.
– Что вам надо?
– Шоколада.
– Для кого?
– Для сына моего.
– А много ли прислать?
– Да пудов этак пять
Или шесть:
Больше ему не съесть,
Он у меня еще маленький!

А потом позвонил
Крокодил
И со слезами просил:
– Мой милый, хороший,
Пришли мне калоши,
И мне, и жене, и Тотоше.
– Постой, не тебе ли
На прошлой неделе
Я выслал две пары
Отличных калош?
– Ах, те, что ты выслал
На прошлой неделе,
Мы давно уже съели
И ждем, не дождемся,
Когда же ты снова пришлешь
К нашему ужину
Дюжину
Новых и сладких калош!

А потом позвонили зайчатки:
– Нельзя ли прислать перчатки?

А потом позвонили мартышки:
– Пришлите, пожалуйста, книжки!

А потом позвонил медведь
Да как начал, как начал реветь.
– Погодите, медведь, не ревите,
Объясните, чего вы хотите?
Но он только „му” да „му”,
А к чему, почему –
Не пойму!
– Повесьте, пожалуйста, трубку!

А потом позвонили цапли:
– Пришлите, пожалуйста, капли:
Мы лягушками нынче объелись,
И у нас животы разболелись!

И такая дребедень
Целый день:
Динь-ди-лень,
Динь-ди-лень,
Динь-ди-лень!
То тюлень позвонит, то олень.

А недавно две газели
Позвонили и запели:
– Неужели
В самом деле
Все сгорели
Карусели?
– Ах, в уме ли вы, газели?
Не сгорели карусели,
И качели уцелели!
Вы б, газели, не галдели,
А на будущей неделе
Прискакали бы и сели
На качели-карусели!

Но не слушали газели
И по-прежнему галдели:
– Неужели
В самом деле
Все качели
Погорели?
Что за глупые газели!

А вчера поутру
Кенгуру:
– Не это ли квартира
Мойдодыра? –
Я рассердился, да как заору:
– Нет! Это чужая квартира!!!
– А где Мойдодыр?
– Не могу вам сказать...
Позвоните по номеру
Сто двадцать пять.

Я три ночи не спал,
Я устал.
Мне бы заснуть,
Отдохнуть...

Но только я лег –
Звонок!
– Кто говорит?
– Носорог.
– Что такое?
– Беда! Беда!
Бегите скорее сюда!
– В чем дело?
– Спасите!
– Кого?
– Бегемота!
Наш бегемот провалился в болото...
– Провалился в болото?
– Да!
И ни туда, ни сюда!
О, если вы не придете –
Он утонет, утонет в болоте,
Умрет, пропадет
Бегемот!!!
– Ладно! Бегу! Бегу!
Если могу, помогу!

Ох, нелегкая это работа –
Из болота тащить бегемота!

               1924 г.




---------------
Руският поет, писател, литературовед, публицист и преводач Корней Чуковски (Корней Иванович Чуковский, истинско име Николай Васильевич Корнейчуков) е роден на 19/31 март 1882 г. в Санкт Петербург. От 1901 г. публикува статии във в. „Одесские новости”, а през 1903-1904 г. е кореспондент на вестника в Англия. През 1905 г. издава в Петербург сатиричното списание „Сигнал”, а от 1906 г. до края на живота си издава авторския хумористичен алманах „Чукоккала”. Публикува преводи на Уолт Уитмън (1907 г.), занимава се с литературна критика и творчески портрети на творци – „Книга об Александре Блоке”, „Ахматова и Маяковский”, „Мастерство Некрасова” (1952 г.), „Люди и книги шестидесятых годов”, анализира творчеството на Чехов, Достоевски и Слепцов; занимава се с теория на превода – „Принципы художественного перевода” (1919 г.), „Искусство перевода” (1930 г.), „Высокое искусство” (1941 г.) и др. Започва да пише за деца сравнително късно, през 1916 г. публикува в сборника „Ёлка” първата си приказка „Крокодил” и творбите му за младите читатели бързо добиват изключителна популярност. През 1923 г. излизат знаменитите му приказки „Мойдодыр” и „Тараканище”, през 1933 г. записва своите наблюдения за творческите интереси на децата в книгата „От двух до пяти”, подготвя преразказ на „Библия для детей” (1960 г.), издава „Вавилонская башня и другие древние легенды” (1968 г.). Литературните му герои д-р Ох Боли, Бармалей, Бибигон, крокодилът и мн. др. стават любими на децата от няколко поколения, над 20 от приказните му творби са филмирани. Доктор е на филологическите науки (1957 г.), почетен доктор по литература на Оксфордския университет (1962 г.). Умира на 28 октомври 1969 г. във вилата си в Переделкино край Москва.