Екатерина Вторая Великая Лежала я вечор в беседке

„ЛЕЖАЛА Я ВЕЧОР В БЕСЕДКЕ ХАНСКОЙ...”
Екатерина Вторая Великая (София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст, 1729-1796 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЛЕЖАХ СИ ВЕЧЕРТА В БЕСЕДКА ХАНСКА

Лежах си вечерта в беседка ханска
сред орда басурмани с вяра мюсюлманска.
Срещу беседката джамия има там,
народа сбира в нея стар имам.
Аз мислех да поспя, едва очи притворих,
когато ревна той, гръмовно заговори.
Сънят ми в миг изчезна! „Бик ли там мучи?” –
попитах с уплах. „Не, от кулата молла звучи!” –
татарин отговори ми с лула в устата –
дими лулата, сякаш гръцки сюнгер мята
в беседката ми тежки облаци бездън,
и таз тютюнева воня ме гони вън;
досадната задушност бе за мен незнайна.
Причини търся в случката необичайна!
Татари много, цял татарски вилает,
край мен прилепват те като пчели на мед.
И тази орда край беседката ми плува,
дори, с любов към мен, наблизо тя нощува.
О, Божи чудеса! От моите предци
спокоен кой е срещал хански чужденци?
Сънят ми бил прекъснат сред Бахчисарая
от вик и дим; какво от туй, та тук бе раят;
макар че още спомен за врага таях,
как страдаше Русия с тях, как беше в страх!
Приятелю, превзел земите кримски, ти
укрепвай все по-здраво тези красоти!

               * Любопитно стихотворение, написано на руски език от императрица Екатерина. В стихотворението, посветено на генерал-фелдмаршал княз Григорий Потьомкин (1739-1791 г.), се разказва за едно пътуване по земите на току-що присъединилия се през 1787 г. към Русия Крим, когато Екатерина Втора се осмелява да повери охраната си на татарите.
               * Басурман – нехристиянин, мюсюлманин; в древноруския език думата е използвана и със значенията враг, неприятел, чуждоземец.


Ударения
ЛЕЖАХ СИ ВЕЧЕРТА В БЕСЕДКА ХАНСКА

Лежа́х си вечерта́ в бесе́дка ха́нска
сред о́рда басурма́ни с вя́ра мюсюлма́нска.
Срешту́ бесе́дката джами́я и́ма та́м,
наро́да сби́ра в не́я ста́р има́м.
Аз ми́слех да поспя́, едва́ очи́ притво́рих,
кога́то ре́вна то́й, гръмо́вно загово́ри.
Съня́т ми в ми́г изче́зна! „Би́к ли та́м мучи́?” –
попи́тах с у́плах. „Не́, от ку́лата молла́ звучи́!” –
тата́рин отгово́ри ми с лула́ в уста́та –
дими́ лула́та, ся́каш гръ́цки сю́нгер мя́та
в бесе́дката ми те́жки о́блаци бездъ́н,
и та́з тютю́нева воня́ ме го́ни въ́н;
доса́дната заду́шност бе́ за ме́н незна́йна.
Причи́ни тъ́рся в слу́чката необича́йна!
Тата́ри мно́го, ця́л тата́рски вилае́т,
край ме́н приле́пват те́ като пчели́ на ме́д.
И та́зи о́рда край бесе́дката ми плу́ва,
дори́, с любо́в към ме́н, набли́зо тя́ ношту́ва.
О, Бо́жи чудеса́! От мо́ите предци́
споко́ен ко́й е сре́штал ха́нски чужденци́?
Съня́т ми би́л прекъ́снат сред Бахчисара́я
от ви́к и ди́м; какво́ от ту́й, та ту́к бе ра́ят;
мака́р че о́ште спо́мен за врага́ тая́х,
как стра́даше Руси́я с тя́х, как бе́ше в стра́х!
Прия́телю, превзе́л земи́те кри́мски, ти́
укре́пвай все́ по-здра́во те́зи красоти́!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Екатерина Вторая Великая
ЛЕЖАЛА Я ВЕЧОР В БЕСЕДКЕ ХАНСКОЙ...

Лежала я вечор в беседке ханской
В средине бусурман и веры мусульманской.
Против беседки той построена мечеть,
Куда всяк день пять раз иман народ влечет.
Я думала заснуть, и лишь закрылись очи,
Как, уши он заткнув, взревел изо всей мочи.
В тот миг мой сон изчез; иман иль бык мычит?
Спросила я вскоча. Нет, с башни там мулла кричит,
Татарин отвечал, изо рта вынув трубку;
Дым лезет с низу вверх, как будто грецку губку
Наполнила вода, равно табашна вонь;
И из беседки той поспешно гонит вон,
Вельми досадно мне, что дым был чрезвычайный,
Ищу причины я, случай необычайный!
Татарин не один, лежит их много тут,
Они вокруг меня как пчелы к меду льнут.
Вокруг беседки той орда их кочевала
И из любви ко мне тут близко ночевала.
О Божьи чудеса! из предков кто моих
Спокойно почивал от орд и ханов их?
А мне мешает спать среди Бакчисарая
Табашный дым и крик; но, впрочем, место рая;
Иль не помнит кто нашествий их на Русь,
Как разоряли все, как наводили трусь?
Хвалю тебя, мой друг, занявши здешний край,
Ты бдением своим все вяще укрепляй.




---------------
Екатерина Втора Велика (София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст/ Екатерина Вторая Великая) е родена на 21 април/2 май 1729 г. в гр. Шчетин, днес в пределите на Полша. Императрица на Русия от 1762 г., тя е най-дълго управлявалият владетел на Руската империя, като периодът на нейното управление често е наричан Златен век и е сочен като пример за просветен абсолютизъм. При царуването си прилага много прогресивни идеи на европейските мислители, покровителства литературата, изкуствата и образованието. Пише поезия, комедии, фантастични етюди, педагогически ръководства и мемоари, ръководи сатирично списание, авторка е на драматургични творби, на приказки за деца и на исторически произведения. По време на управлението й руснаците започват да изучават класическите европейски творби и в Русия започва периодът на Просвещението. Умира на 6/17 ноември 1796 г. в Царско село. Погребана е в катедрала „Св. Петър и Павел” в Санкт Петербург.